Хулио Веласкес вече десет месеца е начело на Левски, но зад името му се крие далеч повече от визитка на пътуващ наставник. Историята му е тази на човек, обсебен от футбола, от знанието и от желанието да се развива непрекъснато — както на терена, така и извън него.
Мъжът, който никога не спира да учи
Веласкес владее английски, испански, португалски и италиански, а по време на пандемията решава да научи и немски и френски. В моментите, когато е без отбор, не почива — гледа мачове, анализира, проучва различни тактики и отбори.
„Гледането на футбол и анализът са две напълно различни неща“, обяснява той в интервю за испанското издание laparadinha.com. „Изучавам структури, игрови модели, стратегии… а после гледам дали мога да приложа тези идеи в моята работа.“
Извън футбола Веласкес обича театъра, книгите и времето със семейството си, но дори тогава мисълта му често се връща към терена. „В крайна сметка всичко опира до това да „крадеш идеи“, казва с усмивка. „Футболът е толкова красив, защото винаги има какво ново да научиш.“
Промяна във Витория Сетубал
Веласкес поема португалския Витория Сетубал в момент, когато отборът е сред най-беззъбите в Европа. „Бяха с най-малко вкарани голове в топ 6 лигите. Успяхме да обърнем тенденцията и се борихме за място в Лига Европа, преди пандемията да спре всичко.“
Въпреки предложението за нов договор, финансовите проблеми на клуба принуждават Веласкес да си тръгне. Малко след това Сетубал изпада заради дългове.
Първото предизвикателство извън Испания
Дебютът му в чужбина идва с португалския Беленензеш през 2015 г. Там Веласкес изправя отбора от 15-о до 9-о място и печели уважението на феновете. „Първият опит извън родината трябва да мине добре – моят беше именно такъв. Португалия ми остави страхотни спомени.“
Урокът от Удинезе
Престоят му в Удинезе е кратък – едва 11 мача, но оставя трайна следа. „Целта беше да държим отбора далеч от зоната на изпадащите – и го направихме. Най-ценното беше, че помогнахме на играчи като Родриго де Пол и Хуан Мусо да се развият и да стигнат до националните отбори.“
Днес Веласкес гледа на този етап като на ценен опит: „Научих италиански, тренирах в страна, която обожавам, и разбрах, че успехът не винаги се измерва с резултати.“
Истории за успех в Мурсия и Алкоркон
В Мурсия той поема отбор с един от най-малките бюджети във втора дивизия и го извежда до плейофите за Ла Лига. „Това беше специален сезон – доказахме, че с характер и дисциплина можеш да се бориш с най-добрите.“
Години по-късно, в Алкоркон, Веласкес спасява отбора от изпадане и стига с него до четвъртфинал за Купата на краля. „Тогава наистина направихме история“, спомня си той.
Бетис – най-тежкият, но най-ценният опит
През 2014 г. Веласкес поема Бетис в момент на хаос – клубът е изпаднал, няма собственик, няма спортен директор, а ръководството се сменя постоянно.
„Не беше трудно – беше суперсложно“, признава той. „Но Бетис е велик клуб, и дори в този момент научих безценни уроци – не само като треньор, но и като човек.“
Началото във Виляреал – мястото, където всичко започва
Истинският старт на кариерата му идва във Виляреал. След като впечатлява клуба с представяне в Купата на краля като треньор на Поли Ехидо, Веласкес е назначен първо в третия, после във втория, а накрая и в първия отбор.
„Беше невероятен шанс. Работехме с млади играчи като Ману Тригерос, Мой Гомес и Жерар Морено – всички те по-късно направиха големи кариери. Гордея се, че бях част от началото им.“
От Европа до София
Днес Веласкес е в Левски – клуб, който открива в него същото, което той търси във футбола: страст, амбиция и постоянство. Испанецът може и да е минал през много отбори, но всяко място е оставило следа — и всяка крачка го е довела до „Герена“, където изглежда, че за първи път историята му започва да се пише наново.
