Богат спортен път преди телевизията
Гизем, позната на зрителите от „Игри на волята“, гостува в студиото на „МачКаст“ и разказа за годините, посветени на спорта. Тя е минала през няколко женски футболни отбора – Шумен Олимпия, Варна, Риал (Ковачевци) и София Бароко.
Макар футболът да остава нейна голяма страст, в един момент осъзнава, че не иска да го превръща в професия. Днес играе само за удоволствие и все по-рядко намира време за това. Освен футбол, Гизем е тренирала и хандбал, както и други спортове, преди да се впусне в приключението „Игри на волята“.
„Вече не гледам футбол, дори Роналдо не ме привлича“
Гизем призна, че интересът ѝ към футбола е намалял, въпреки че като дете е била запален фен на Кристиано Роналдо. След години, в които е подкрепяла всеки негов отбор, днес тя вече не се припознава в него.
„След последния му червен картон направо се отказах. Остара, прави глупости“, споделя тя с усмивка.
Разочарованието от българските дербита
Когато става дума за местния футбол, Гизем е директна. Рядко ходи на мачове и признава, че първото ѝ дерби Левски – ЦСКА я е шокирало.
„Беше като на бойно поле – линейки, полиция, напрежение навсякъде. Вместо празник – мрачно усещане. Разплаках се. Аз искам да се наслаждавам на играта, не да преживявам война“, казва тя.
Детството – момичето, без което мачът не започва
Гизем си спомня с носталгия детските години на село, когато винаги тичала с топка под ръка.
„Момчетата ме чакаха, защото срещата не започваше без мен“, разказва тя и признава, че тази любов към спорта се е запазила и до днес.
Новата ѝ мисия – работа с деца със специални потребности
Днес Гизем е треньор по адаптирани спортове в клуб „Заедно можем“, който работи в партньорство с „БТ спорт за всички“ и „СОП спорт Самбо за развитие“. Там тя помага на деца да развият увереност, умения и мотивация чрез движение.
„При нас всяко дете има място. Има глас. Има шанс да бъде забелязано. На лагерите, които организираме, те се чувстват приети и свободни – така, както трябва да бъде“, споделя тя.
Братът, който променя посоката на живота ѝ
Гизем разкри, че изборът ѝ да работи с деца е вдъхновен от брат ѝ Гизай-Мерт, който живее с детска церебрална парализа и епилепсия.
„Той ме научи да гледам на хората с повече търпение и разбиране. Показва ми всеки ден, че всяко дете може да постигне невероятни неща, ако някой повярва в него“, казва тя.
Точно тази вяра я води в професията, която нарича своя истинска любов – работата, която ѝ носи смисъл и желание да помага.
