Българският футбол винаги е имал нужда от характери като Георги Марков. Роден в село Ощава, той извървя любопитен път от атаката до сърцето на отбраната, където се превърна в истинско страшилище за противниковите нападатели. Макар кариерата му да започна в предни позиции, истинската му сила се разкри, когато заигра като централен защитник. Неслучайно феновете му дадоха култовия прякор Рендето Бьорнер – символ на безкомпромисния му стил и твърдите влизания, които не оставяха никого равнодушен.
Лидерът на Локомотив София и Левски
Марков остави дълбока следа в родния елит, като през 2008 година премина границата от 300 мача в „А“ група. Той беше сърцето и душата на Локомотив София, където носеше капитанската лента, но силата му усетиха и привържениците на Ботев Пловдив и Левски. Опитът му не се ограничи само до България – той изпробва уменията си в гръцкия Ерготелис и турския гранд Трабзонспор. В европейските клубни турнири защитникът записа впечатляващите 38 участия, като успя да се разпише два пъти с екипа на „сините“.
Голът, който смълча Англия
В историята на националния ни отбор името на Георги Марков ще се помни най-вече с един паметен момент от 1999 година. В решителна квалификация срещу Англия на стадион Българска армия, именно той заби изравнителното попадение за 1:1, което остава една от най-ярките страници в биографията му с държавната фланелка. За България той изигра общо 36 мача, винаги влагайки същата страст, с която се бореше и на клубно ниво.
Живот след терена и тежката битка със съдбата
След като окачи бутоните през 2011 година, Марков не напусна футбола, а пренесе лидерските си качества в администрацията като спортно-технически директор на любимия си Локомотив София. За съжаление, здравето му се оказа по-крехко от духа му на терена.
След като оцеля при първия си инфаркт по време на лагер в Турция през 2015 година, съдбата не беше толкова благосклонна три години по-късно. На 18 февруари 2018 година футболната ни общественост загуби един от последните си истински „железни“ мъже, който си отиде твърде рано, оставяйки след себе си спомена за един непоколебим боец.
