Левски с лукса да сменя по цял отбор
През последните седмици около Левски има една дума, която се повтаря постоянно – промени в състава. И то не по една-две.
След края на европейската кампания сякаш бяхме забравили за масовите ротации, но Хулио Веласкес отново ги върна на дневен ред.
- срещу Хебър за Купата – 11 разлики спрямо предния мач
- срещу Арда в Кърджали – „само“ 9 промени
Испанецът разполага с нещо, което предишни треньори рядко са имали – истинска дълбочина. На пейката не стоят юноши за пълнеж, а легионери, които могат да влязат във всяка линия и да променят мача. Дотам, че трима-четирима чужденци изобщо не влизат в групата, включително и най-високоплатеният в отбора – Фабио Лима.
С други думи – Веласкес не просто има „материал“, а и куража да го използва. Изважда хора от зоната им на комфорт, пробва нови комбинации и не се страхува да сменя. А по реакциите на играчите се вижда, че високото напрежение им действа добре.
Бурас и Търдин – ударен тандем, който в Кърджали седна на пейката
Новото попълнение Акрам Бурас изглежда като попадение. Алжирецът много бързо намери общ език с Гашпер Търдин, който през пролетта изглеждаше „зимен“, но сега се превърна в неизменна част от състава.
Двамата обаче останаха резерви при победата с 3:0 над Арда. На терена вместо тях започнаха:
- Асен Митков – млад, нахален, търсещ топката
- Георги Костадинов – капитан по характер, дори когато не носи лентата
На пръв поглед Костадинов, с по-изявени дефанзивни качества, не изглеждаше като логичен избор за точно този съперник. Но зад решението на Веласкес имаше нещо повече от тактика.
Георги Костадинов – човекът за мачове с „повече от точки“
Когато Костадинов е на терена, Левски пресира различно. Той е този, който подава тон, подрежда линиите, говори, помага на треньора да държи съблекалнята стегната – както на тренировките, така и в мачовете.
Достатъчно е да си спомним речта му преди дузпите срещу Апоел Беер Шева – типично лидерско поведение. Липсата му в двубоите от Лигата на конференциите заради травма се усещаше и във футбола, и в емоцията.
В Кърджали ролята му беше двойна – тактическа и психология.
Личен дуел с Ивелин Попов – решен в полза на „сините“
Поглед към състава на Арда показваше ясно – Ивелин Попов ще е човекът, от когото трябва да тръгват идеите в атака. А той е с три години по-възрастен от Костадинов и със статут на лидер.
Задачата на Георги беше проста на думи и тежка на практика – да го „изключи“ от мача.
В 19-ата минута полузащитникът на Левски овладя избита топка зад центъра, без да я остави да падне на земята, и я прати с великолепно дълго подаване към Мустафа Сангаре. Нападателят се измъкна от Ебоа Ебоа и направи 0:1. Това беше първата асистенция на Костадинов през сезона – и каква важна.
Десетина минути по-късно „Мечката“ тръгна на мощна контра, но беше спрян с тежък фаул от самия Попов, който го удари с бутоните в глезена.
Оттам нататък между двамата се водеше не само футболен, но и психологически двубой – остри погледи, думи, нерви. Но фактите са прости:
Попов изчезна в атакуващ план
не можеше да е полезен и в защита, защото след онзи фаул всяко следващо влизане можеше да му коства изгонване
Арда остана без своя лидер, падна като настроение, а Левски стъпка още по-уверено.
Когато увереността расте, комбинациите идват сами
Втората част само потвърди накъде върви мачът.
Моралът на домакините падаше, а „сините“ усещаха, че контролът е техен. Комбинациите между Бурас и Евертон Бала – след появата им в игра – доведоха до серия от ситуации, в които защитниците буквално бяха поставени на „заден ход“.
След една от тези атаки Емил Виячки прати топката в собствената си мрежа и 3:0 затвори мача. На този фон Костадинов вече беше на пейката, аплодирайки съотборниците си. Но неговата работа отдавна беше свършена – и в тактически, и в чисто ментален план.
Лидер, който не се бута под прожекторите
След последния съдийски сигнал Костадинов не тръгна да изтъква личния си принос. Напротив – използва момента, за да подчертае стойността на отбора:
„Левски върви напред, защото в съблекалнята всяко момче е лидер на своята позиция. Играчите израстват както на терена, така и извън него. Това ще се вижда все повече с времето“, каза той.
Точно такива хора правят разликата в отбор, който има амбицията да направи нещо историческо. Не шумят излишно, не искат заглавия, просто вършат професионално това, за което са взети – и добавят отгоре.
Предстои да видим докъде ще стигне този Левски. Но е ясно едно – с треньор, който не се страхува да върти състава, и с фигури като Георги Костадинов, които държат гръбнака на съблекалнята, предпоставките за голям сезон са налице.
