Българският футбол познава малцина играчи, които са успели да оставят толкова ярка следа, че да бъдат уважавани еднакво силно и на Герена, и на Армията. Георги Йорданов, когото всички познаваме с емблематичния прякор Ламята, е точно от тази рядка порода спортисти. Роденият в Пловдив полузащитник се превърна в истинско явление на терена, съчетавайки пловдивската школа с борбеност, която го изведе до върховете на родния ефир.
От Пловдив до голямата забрана
Пътят на Ламята започва в школата на Локомотив Пловдив, където талантът му проличава още в тийнейджърска възраст. Едва на 17 години той вече е несменяема част от състава на „черно-белите“, демонстрирайки зрялост и голов нюх. След кратък престой в Сливен кариерата му се изправя пред сериозно изпитание. Заради твърдото си желание да облече екипа на Левски и отказа да премине в ЦСКА по онова време, Йорданов получава тежко двугодишно наказание, което би пречупило мнозина, но не и него.
Шампион със „сини“ и „червени“
След принудителната пауза халфът най-накрая стига до Левски, където в продължение на пет сезона е ключова фигура и печели трофеи. Международното признание не закъснява и той пренася магията си в Испания, носейки екипите на Спортинг Хихон, Марбея и Овиедо. Любопитното е, че след завръщането си в България Ламята успява да постигне нещо уникално – става шампион и носител на Купата и с ЦСКА. Така той се записва в историята като един от малкото „двойни“ отличници на двата гранда.
Горчивият спомен и националната фланелка
Въпреки богатата си визитка съдбата му поднася и трудни моменти, като финала за Купата през 1998 година. Тогава, защитавайки цветовете на ЦСКА, той има малшанса да си отбележи автогол в тежката загуба от Левски с 0:5. В държавния тим обаче статистиката му е безупречна. Между 1983 и 1992 година Георги Йорданов е неизменна част от националния отбор на България, за който записва 46 срещи и реализира 4 попадения, оставяйки сърцето си на терена във всеки един мач.
Легендарният полузащитник от Пловдив остава в историята като футболист с характер, който не се побоя да следва мечтите си, дори когато цената беше временно отстраняване от любимата игра.
