Играч от старата школа
Георги Иванов навършва 50 години. Днес той е президент на Българския футболен съюз, но за феновете на Левски остава най-вече Гонзо – нападателят, който се превърна в символ на характер, битка и вярност към синята фланелка.
В историята на клуба името му спокойно може да бъде поставено сред най-значимите. Не само заради головете и трофеите, а и заради начина, по който играеше. Иванов беше от онзи тип футболисти, които не пестят нищо – нито сили, нито здраве, нито емоция.
Пътят до „Герена“
Гонзо пристига в Левски през лятото на 1997 година. Преди това минава през Локомотив Пловдив, където дебютира едва 16-годишен, а по-късно играе и за Армеец Пловдив по време на военната си служба.
През 1996-а се връща в Локо Пд и бързо се утвърждава като важен играч. По това време идват и първите му мачове за националния отбор, както и участията с младежкия тим.
Когато Левски го привлича, интерес има и от ЦСКА. „Червените“ могат да му предложат по-добри условия, но Иванов вече е дал дума на Андрей Желязков. И я спазва.
Любовта на феновете не дойде веднага
Началото му на „Герена“ не е лесно. Има контузии, периоди без форма, критики и освирквания от част от публиката.
Но Гонзо не се пречупва. Напротив – с инат, себераздаване и постоянство постепенно печели уважението на феновете. А след това и любовта им.
Защото публиката на Левски винаги е разпознавала играчите, които оставят всичко на терена.
Властелинът на Вечното дерби
Георги Иванов остава в историята най-вече като кошмара на ЦСКА.
С 15 гола във Вечното дерби той е голмайстор №1 в най-големия мач на българския футбол. Още по-впечатляващо е, че Левски не губи нито един двубой, в който Гонзо се разписва срещу „червените“.
Най-паметният момент без съмнение е „Кървавият гол“ на 13 май 2000 година. Попадението носи победа с 1:0 над ЦСКА и отваря пътя към 21-вата титла на Левски.
Следа и в Европа
Иванов оставя сериозен отпечатък и в евротурнирите. Той има 16 гола за Левски в Европа, което го нарежда сред най-резултатните играчи в клубната история.
Сред важните му попадения са тези срещу Бран и Славия Прага. Разписва се и срещу Ливърпул, макар „сините“ да губят с 2:4.
Два пъти е избиран за Футболист №1 на България, а веднъж става и голмайстор на първенството.
Рекорден трансфер и трудни години в чужбина
Левски печели много от Гонзо не само на терена. През лятото на 2002 година Рен плаща 4,1 милиона евро за него – сума, която остава рекордна продажба за клуба.
В чужбина обаче Иванов не успява да повтори силата си от „Герена“. Играе за Рен, Самсунспор, Газиантепспор и Риека, но истинското му място винаги изглежда свързано с Левски.
Последната битка
През 2008 година Гонзо се завръща на „Герена“, а финалните му мачове през 2009-а са като кратко обобщение на цялата му кариера – болка, риск и пълна отдаденост.
Вкарва срещу Беласица при победа със 7:1, но получава счупване на скулата. След операцията излиза с маска срещу Сливен и носи успеха с 1:0 с последния гол в кариерата си.
След нова тежка контузия прави всичко възможно да бъде готов за дербито с ЦСКА. Заминава за лечение в Белград, появява се на терена, но издържа само около десет минути.
Дори това обаче има ефект. Съотборниците му виждат как лидерът им се жертва и Левски печели с 2:0. По-късно „сините“ взимат и титлата.
След футбола
Георги Иванов прекратява кариерата си едва на 33 години. След това остава във футбола като директор и треньор на Левски, макар вече в далеч по-трудни времена за клуба.
По-късно работи и в Черно море, а през сезон 2021/22 е директор в родния Локомотив Пловдив. За кратко води и националния отбор, записвайки равенства като гост на Грузия и Гибралтар.
След работа като директор в БФС, през 2024 година Георги Иванов става президент на футболната централа.
За Левски обаче той остава нещо повече от бивш играч. Остава символ на характер, непримиримост и вярност – качества, които рядко се срещат в толкова чист вид.
