Станислав Генчев вече е затворена страница за Левски. Освобождаването му обаче продължава да предизвиква полемики. За част от феновете клубът е сбъркал още с назначаването му, а според други грешка е посочената врата на треньора. Щом мненията за някого са поляризирани, значи той се е постарал да свърши поставените му задачи (б.а. – друг е въпросът как), а не просто е отбивал номера. На Генчев обаче не му се получи на „Герена“, защото така и не намери баланс и отборът се люшкаше от едната в другата крайност. А той гледаше как гемията му бърка курса и започва да потъва, но не се намеси ефективно. Резултатите го покриваха, а играта го разкриваше. Двете неща в много малък период вървяха ръка за ръка. Което в крайна сметка коства и поста му. Но със сигурност трябва дебело да се подчертае нещо, което го доказват и сухите факти, преди да се вгледаме по-внимателно в детайлите. А то е, че при Генчев Левски прогресира като класиране в елита – 4-о спрямо 6-о място преди година, продължи на четвъртфиналите за купата, има по-добри защита и нападение. И всичко това, с безспорно по-слаб отбор като изпълнители, отколкото преди 12 месеца разполагаше Николай Костов. За отбелязване е само, че Костов се провали с наличието в състава на Кордоба, Петрис, Краев, Уелтън и Роналдо. И през декември 2024-а бе ясно, че сезонът за Левски ще е нулев.
Станислав Генчев пристигна през лятото на „Герена“ и след първите си публични изяви, а и след началните няколко кръга изглеждаше като непоправим идеалист. Затова и за нула време обра точките на публиката, рано-рано сектор Б започна да скандира името му. Левски буквално прелетя през старта с 4 резултатни победи, които покачиха до пръсване очакванията, надути и без това от самия наставник. В тях отчетливо се видя, че отборът му е отлично подготвен физически и клиничен при статичните положения пред противниковите врати. Новите играеха и вкарваха, а част от тях се превърнаха в любимци на публиката. Така бе обаче срещу отборите, които после се наредиха на дъното на класирането. Левски засече срещу лидера Лудогорец (0:1) и втория в подреждането Ботев Пд (0:1), а между тези два мача Генчев получи оценка слаб 2 от мажоритарния собственик Наско Сираков за играта срещу Славия (1:0). След победата с 1:0 над ЦСКА-София в дербито настъпи сериозно пропадане. Изразено в три поредни загуби от Берое (0:2), Черно море (1:2) и Септември Сф (2:3), като две от тях бяха на „Георги Аспарухов“. Повече Левски не успя да се изправи, поне не и игрово. Продукцията бе мъчна за гледане, футболното по правило отсъстваше. Част от считаните за нови звезди играеха точно като футболисти от първенствата, от които са взети – втори и трети лиги на Португалия, Испания и Хърватска. И изведнъж Станислав Генчев заприлича на шарлатанин. На човек, продавал обикновена вода, а не чудодеен пенкилер. Защото част от играчите наистина бяха „гола вода“ в доста двубои, сред които и новите Алекс Колев, Сангаре и Икенна…
Треньорът обаче така и не намери за нужно да промени поне някои компоненти на играта. Вместо това престоят му ще бъде запомнен с една-единствена дума – система. А неговата бе 3-5-2. В началото носеше успех, но след това тимът стана лесно разгадаем. В средата на терена имахме не дупка, а Марианска падина. И който противник не се огънеше, а я преминеше, стигаше лесно до голови ситуации. В предни позиции сините не съумяваха да измислят нищо, защото креативни футболисти в средата на терена липсваха в подредбата на Генчев, при който играеха 5-6 защитници, 2-3 крила и двама тарани. Тоест балансът отново отсъстваше.
Истината е, че на този етап Генчев би бил идеален помощник треньор в Левски, силна дясна ръка на някого. Но бе твърде зелен за старшия. Защото отказваше да приеме чуждо мнение и възглед или пък просто не е имало от кого да получи ценен съвет. Сляпо вярваше на някои свои принципи и статистически показатели. Но не всичко е сухи цифри, които само трябва да се изтълкуват вярно. Предовери се и на влиянието си в съблекалнята, която в един момент тотално бе изпусната. Тоест, имахме всички предпоставки за провал.
