Националът говори откровено за контузията, трудните трансфери и най-силните моменти в кариерата си
Филип Кръстев преминава през един от най-тежките периоди в кариерата си. Българският национал се възстановява от скъсано ахилесово сухожилие, а подобна травма може да го извади от игра за период между няколко месеца и година.
Принудителната пауза му дава време да погледне назад, да анализира решенията си и да помисли как иска да се развие кариерата му оттук нататък. В подкаста на БФС халфът говори открито за първите си стъпки във футбола, престоя си в чужбина и желанието най-после да намери постоянство.
Дебютът и първите големи изпитания
Кръстев си спомни, че е дебютирал през 2018 година в мач срещу Локомотив Пловдив, малко след финала за Купата на България.
Срещата е била в края на сезона и без сериозно значение за класирането, но за младия тогава футболист шансът е бил изключително ценен.
По думите му най-трудните двубои в началото на кариерата са били тези срещу Левски.
Причината е била комбинацията от силен съперник, пълни трибуни и напрежение, което трудно може да бъде пресъздадено в обикновен мач.
Трудното начало в чужбина
Още от ранна възраст Кръстев е мечтаел да играе в Западна Европа. Първата му спирка зад граница е Троа, но престоят му във Франция не започва според очакванията.
Халфът призна, че почти не е получавал възможности и бързо е разбрал колко голяма е разликата във физиката и динамиката на играта.
Според него в подобна среда никой не те чака да наваксаш. Трябва сам да откриеш какво ти липсва и да работиш, за да стигнеш необходимото ниво.
След това Кръстев преминава в Камбюр, където също не успява да натрупа достатъчно игрови минути.
„В Левски се почувствах като у дома“
Завръщането му в България и трансферът в Левски променят усещането му за футбола.
Кръстев призна, че на „Герена“ отново е изпитал истинско желание да играе. Атмосферата, настроението в съблекалнята и отношението към него са му помогнали бързо да се адаптира.
Той отличи доверието, което е получил от Станимир Стоилов и Наско Сираков.
По думите му двамата са изиграли важна роля и са го накарали да се почувства не като ново попълнение, а като човек, който се връща у дома.
Уморен от постоянните промени
Кръстев не скри, че непрекъснатото местене между клубове вече му тежи.
Новите съотборници, треньори и градове са се превърнали в постоянна част от кариерата му, но той усеща, че има нужда от стабилност.
Халфът призна, че телефонът му е пълен с контакти на хора от различни отбори и държави, а следващата му голяма цел е да намери място, на което да остане по-дълго.
Той иска първо да се установи, да натрупа постоянство и едва след това отново да направи крачка нагоре.
Кръстев обаче подчерта, че няма да избере клуб само заради сигурността. За него е важно следващият отбор да бъде правилният.
Животът в САЩ и срещата с Уестбрук
Един от най-интересните периоди в кариерата му е престоят в Съединените щати.
Кръстев призна, че от футболна гледна точка решението може да не е било най-доброто, но извън терена пази отлични спомени.
Той е голям почитател на американската музика, култура и спорт и е останал впечатлен от атмосферата и позитивната енергия.
По онова време Мейджър Лийг Сокър е била най-добрата възможност пред него, тъй като другите предложения не са го удовлетворявали.
В САЩ халфът избира да играе с №50. Причината е желанието му да бъде различен и да не използва традиционните за плеймейкъри номера 8 и 10.
Там той се среща и с баскетболната звезда Ръсел Уестбрук, когото определя като един от най-големите си източници на мотивация.
За Кръстев моментът е бил като сбъдната детска мечта. Той следи НБА от 12-годишен и описва срещата с Уестбрук като сцена от филм.
„Доверих се прекалено много на агентите си“
Националът призна и за решения, които днес би взел по различен начин.
Той разказа, че в един момент е оставил прекалено голяма част от бъдещето си в ръцете на своите агенти.
Само десет часа преди затварянето на трансферния прозорец изборът му се е свеждал до оставане във втора дивизия на Белгия или преминаване в Чемпиъншип.
Според Кръстев това е била поредна погрешна стъпка, а най-голямата му грешка е, че не е поел контрола върху ситуацията по-рано.
Цволе остава специален клуб
Като най-силен период от кариерата си халфът посочи престоя в Цволе.
Нидерландският клуб му е дал възможност да играе и да се докаже, въпреки че е бил преотстъпен.
Кръстев призна, че все още изпитва силна привързаност към отбора и хората в него и продължава да следи представянето му като фен.
Трите най-специални мача
Футболистът подреди и трите най-запомнящи се срещи в кариерата си.
На трето място той постави двубой на Славия срещу Левски.
Втората позиция е за финала за Купата на България между Левски и ЦСКА.
На върха обаче остава победата с 3:1 над ПСВ Айндховен. В този мач Кръстев отбелязва два гола и добавя асистенция.
По думите му това е най-голямата радост, която е изпитвал като професионален футболист, и среща, която никога няма да забрави.
Болезненият спомен от Хамрун
Има и мачове, които Кръстев би искал да изиграе отново.
Сред тях е отпадането на Левски от Хамрун Спартанс.
Той съжалява най-вече заради неизвестното – никой не може да каже как би се развил европейският сезон, ако „сините“ бяха продължили и се бяха изправили срещу Партизан.
Въпреки това халфът предпочита да гледа напред.
Според него няма смисъл човек да остава в миналото, защото футболът винаги предлага следващ мач и нов шанс да поправиш грешките си.
За интервюто, което предизвика силен отзвук
Кръстев коментира и свое предишно интервю, което предизвика сериозни реакции в медиите.
Той обясни, че по онова време е преминавал през труден период и е почувствал нужда да каже какво мисли.
Националът беше категоричен, че не е търсил оправдания и не е искал да атакува конкретни хора.
След интервюто е получил множество положителни съобщения, защото думите му са били искрени. Той подчерта, че и днес стои зад казаното.
Кръстев няма нищо против критиките към футболистите и признава, че в много случаи те са напълно заслужени.
Забележките му са били насочени към неточностите и липсата на достатъчна компетентност при част от журналистите, а не към цялата професия.
Той даде пример с объркани имена, неверни факти и твърдения, че пет години не е успявал да се наложи в белгийския Ломел, въпреки че никога не е бил част от този отбор.
