Когато Евертон Бала пристигна на „Герена“, задачата пред него изглеждаше почти невъзможна – да запълни празнината, оставена от Уелтон. Същата позиция, същият номер… но съвсем различен тип футболист.
И още от самото начало стана ясно – сравненията няма да са в негова полза, ако се търси копие. Защото Бала избра друг път.
Без дрибъл шоу, но с резултати
Уелтон беше любимец на трибуните с техничните си пробиви и ефектни финтове. Евертон не разчита на това.
Той печели по друг начин – с голове.
И го прави постоянно. През този сезон цифрите му са повече от впечатляващи – 40 мача, 18 попадения и 6 асистенции във всички турнири. Ефективност, която трудно може да бъде пренебрегната.
От временен вариант до ключов играч
В началото Левски подходи предпазливо и взе бразилеца под наем. Това само подсказваше, че в клуба не са напълно убедени в избора си.
С времето обаче Бала промени всичко. Заслужи си постоянен договор, въпреки първоначалните колебания около него. След треньорската рокада, Хулио Веласкес бързо го превърна в основна фигура в състава.
Днес е ясно – отборът започва с него.
Нападател без фиксирана позиция
Една от големите му сили е, че не може да бъде поставен в рамка.
Евертон играе навсякъде в атаката – предпочита левия фланг, но спокойно влиза и в ролята на централен нападател, действа зад нападателя или се премества вдясно.
Тази гъвкавост го прави изключително ценен в схемите на Веласкес.
Модерен бразилец с отборно мислене
Бала има типичната бразилска техника и добър удар, но не се вписва в класическите шаблони.
Не е типично крило с остри центрирания. Не е класически таран, въпреки че бележи и с глава. Не е и чист плеймейкър, макар да се справя и в тази роля.
Това, което го отличава най-много, е работата му без топка. Тича, връща се в защита и се включва активно в колективната игра.
Именно това го прави модерен футболист – не просто техничен, а полезен във всяка фаза.
От подценен до незаменим
Евертон дойде без гръмки очаквания. Днес обаче е сред най-важните фигури в отбора.
Стилът му пасва идеално на философията на Веласкес – също човек, който в началото беше посрещнат с въпросителни, но постепенно спечели доверие.
Бала не е Уелтон. И няма нужда да бъде.
Защото вече има собствена роля – и тя се оказва решаваща за Левски.
