Емил Ангелов остава в историята на българския футбол като нападателя, който притежаваше онзи ценен нюх към гола в най-важните моменти. Пътят му към голямата сцена започва от Граничар Свиленград и преминава през Черноморец, но истинският му възход е свързан с трансфера в Левски София в началото на 2004 година. Тогава „сините“ инвестираха сериозна сума за правата му, а той се отплати по най-добрия начин, превръщайки се в любимец на публиката с решителните си изяви на международната арена.
Героят от приказката в Европа
Най-ярките спомени на феновете безспорно са свързани с похода на Левски София в европейските турнири. Ангелов буквално собственоръчно класира отбора напред, като реализира всичките три попадения в сблъсъците с Артмедия Петржалка. Драмата достигна своя връх и в мача срещу Динамо Букурещ, където нападателят смълча противника с победен гол в последната минута. Тези мигове му отредиха специално място в клубната митология, преди в началото на 2008 година да потърси ново предизвикателство в Литекс Ловеч.
Международни приключения и битки с контузиите
Следващият етап от кариерата му премина през Турция, където той защитаваше цветовете на Денизлиспор и Карабюкспор. Макар за кратко да облече и екипа на кипърския Анортосис Фамагуста, Ангелов бързо се завърна у нас, за да подсили Берое Стара Загора. Под Аязмото той показа класата си с важни голове, но последвалият му престой в Коняспор бе белязан от малшанс. Тежка травма още в дебютния му мач го извади от строя за близо година, което се оказа сериозен удар по плановете му в южната ни съседка.
Последната глава и преходът към треньорството
В края на своя състезателен път нападателят се завърна в Берое Стара Загора, а по-късно реши да помогне на Хасково 2009. Именно там, носейки екипа с номер 8, той сложи край на активната си кариера през 2015 година. Футболът обаче остана негово призвание и той веднага влезе в нова роля, ставайки част от треньорския щаб на Емил Велев. Така опитният стрелец започна да предава натрупаните знания на следващото поколение, оставайки близо до играта, която му даде всичко.
