Нигерийският нападател, който остави сериозна следа в родния елитен футбол, продължава да демонстрира, че любовта към играта няма възраст. Екундайо Джайеоба, когото феновете галено наричат Дайо, е сред онези разпознаваеми чужденци, които се превърнаха в неизменна част от българския футболен фолклор. Роденият в Лагос стрелец премина през триумфи и тежки изпитания, но не се отказа от топката дори десетилетия след първите си стъпки у нас.
Златните години и битката с контузиите
Пътят на Джайеоба към върха започна в Кюстендил и Пловдив, където с екипите на Велбъжд Кюстендил и Локомотив Пловдив той загатна за огромния си потенциал. Техничният нападател бързо привлече вниманието на грандовете и в началото на 2005 година облече екипа на Левски София. Периодът му на „Герена“ обаче бе белязан от драматичен обрат. Точно когато трябваше да блесне в европейските турнири срещу Публикум Целье, съдбата му изигра лоша шега. Тежка контузия на ахилеса и последвалите усложнения го извадиха от строя за дълъг период, лишавайки „сините“ от неговата класа в най-решителните моменти.
Несломимият дух на един футболен пътешественик
Въпреки здравословните проблеми Дайо намери сили да се завърне на терена и да продължи своята кариера в различни краища на страната. Той премина през Марек 2010 Дупница и Струмска слава Радомир, доказвайки, че опитът му е безценен за отборите от по-долните дивизии. Последните глави от неговата спортна биография го отведоха към Гранит Владая и Левски Чепинци, където нигериецът продължава да се забавлява на зеления килим и да бъде пример за по-младите си съотборници със своя професионализъм и технични отигравания.
