Димитър Телкийски остава в историята на българския футбол като един от най-техничните и интелигентни полузащитници от близкото минало. Роденият в Пловдив плеймейкър измина пътя от школата на родния Ботев Пловдив до статута на истинска легенда в Левски София, където се превърна в незаменима фигура по десния фланг и в центъра на терена. Феновете винаги ще го свързват с неговия „златен“ десен крак и способността му да превръща всеки пряк свободен удар в голова опасност, донесла му култовия прякор Мечо.
Златните години в синьо
Престоят му в София започна през лятото на 1999 година и сложи началото на една от най-успешните ери за столичния гранд. Телкийски записа внушителните 198 срещи в елита за сините, в които се разписа 58 пъти. Колекцията му от трофеи е впечатляваща и включва пет шампионски титли на страната, както и пет национални купи. Неговата класа не се ограничаваше само до родната сцена, тъй като той беше основен двигател на отбора в европейските клубни турнири. С 50 мача и 8 попадения в Европа Мечо беше част от големите победи на Левски София в Шампионската лига и Купата на УЕФА, утвърждавайки се като играч за големите моменти.
Предизвикателствата в чужбина и завръщането у дома
Кариерата му продължи извън граница в началото на 2008 година, когато заедно с Елин Топузаков премина в израелския Апоел Тел Авив. След няколко успешни периода в Израел и кратко завръщане на Герена опитният полузащитник облече екипа на Локомотив София през 2011 година. Въпреки че премина и през Черноморец Бургас, тежка контузия попречи на престоя му край морето и го принуди да се върне отново в столичните железничари. За националния тим на България Телкийски изигра 21 мача, оставяйки зад себе си спомена за футболист с изключителен поглед върху играта и непримирим дух.
