Даниел Боримиров – профил и кариера на футболиста

Даниел Боримиров Борисов е роден на 15 януари 1970 г. във Видин и е един от най-разпознаваемите български национали от края на XX и началото на XXI век. Отличава се с изключителна универсалност, като през кариерата си се изявява като нападател, офанзивен полузащитник и дефанзивен халф.

Професионалният му път обхваща 21 сезона, в които защитава цветовете на три клуба – Бдин (Видин), Левски (София) и германския Мюнхен 1860. В рамките на двата си периода при „сините“ Боримиров печели общо пет шампионски титли на България, пет Купи на България и два пъти Суперкупата на страната. Като капитан на Левски извежда тима до четвъртфинал в Купата на УЕФА през сезон 2005/06, а година по-късно е част от състава, който за първи път в историята на клуба достига груповата фаза на Шампионската лига.

Боримиров заема уникално място и в историята на националния отбор. Той е единственият български футболист с участия на финалите на две световни и две европейски първенства. Като част от „златното поколение“ на България допринася за четвъртото място на Мондиал’1994 в САЩ. Взема участие още на Световното първенство във Франция през 1998 г., както и на Евро’1996 и Евро’2004. С националната фланелка записва общо 66 мача и отбелязва 5 гола.

След края на активната си кариера заема и ръководна позиция в Левски, като от юли 2014 г. до края на май 2019 г. е директор на детско-юношеската школа на клуба.

Роден във Видин, Боримиров прави първите си стъпки във футбола в школата на местния Бдин. През 1987 г., едва на 17 години, дебютира за мъжкия отбор, който по това време се състезава в „Б“ група. В началото е използван основно в атака. За три сезона във второто ниво на българския футбол изиграва 91 мача и реализира 18 попадения.

През лятото на 1990 г. преминава в Левски (София). Дебютът му в „А“ група е на 20 август 1990 г. срещу Берое (1:1), когато влиза като резерва на Велко Йотов в 46-ата минута. Първият си гол за „сините“ отбелязва шест дни по-късно при успеха с 2:0 над Миньор (Перник). В столичния клуб е налаган предимно като офанзивен полузащитник, първоначално с номер 7, а впоследствие с номер 8. С Левски печели шампионските титли през сезоните 1992/93, 1993/94 и 1994/95, както и Купата на България през 1990/91, 1991/92 и 1993/94. Един от най-запомнящите се моменти е на 23 септември 1994 г., когато реализира два гола при историческата победа със 7:1 над ЦСКА. В този си период записва 123 мача и 40 гола в „А“ група, 28 срещи и 10 попадения за Купата на България, както и 7 мача с 2 гола в евротурнирите.

През 1995 г. Боримиров поема към Германия и подписва с Мюнхен 1860, където по-късно се утвърждава като клубна легенда. Дебютира в Първа Бундеслига на 12 август 1995 г., като отбелязва и двата гола за своя тим при загубата с 2:4 от Санкт Паули като гост. В рамките на осем сезона и половина изиграва 213 мача с 31 гола в Бундеслигата, добавя 18 срещи и 4 попадения за Купата на Германия, както и 14 участия с един гол в европейските турнири. Най-силният му сезон с „лъвовете“ е 1999/2000, когато отборът завършва четвърти в първенството и си осигурява участие в квалификациите на Шампионската лига.

В началото на 2004 г., вече на 34 години, Боримиров се завръща в Левски. През втория си престой е използван основно като дефанзивен полузащитник, често в тандем с Ричард Еромоигбе. Въпреки напредналата си възраст остава сред ключовите фигури в състава. През 2005 г. получава отличието „Футболист на футболистите“. Добавя още две шампионски титли – през 2005/06 и 2006/07, както и Купата на България през 2004/05 и 2006/07. Има важен принос за достигането до четвъртфинал в Купата на УЕФА през 2005/06 и историческото влизане в групите на Шампионската лига през 2006/07. Слага край на кариерата си след сезон 2007/08, като последният му мач е на 17 май 2008 г. срещу Славия (София), спечелен с 2:1. В този втори период за Левски записва 98 мача и 29 гола в „А“ група, 10 срещи и 2 попадения в турнира за Купата на България, както и 29 мача с 3 гола в евротурнирите.

Национален отбор

Дебютът на Боримиров за България е на 18 февруари 1993 г. срещу Обединените Арабски Емирства в Дубай. Националната му кариера продължава до 2005 г., като за този период записва 69 мача и отбелязва 5 гола. Участва на две световни първенства – през 1994 г. (4 мача, 1 гол) и 1998 г. (3 мача), както и на две европейски – Евро’1996 (3 мача) и Евро’2004 (1 мач). През 1994 г. е част от състава, който печели бронзовите медали за България. Последната му поява с националния екип е през 2005 г.

Успехи

Клубни

• Шампион на България (5 пъти): 1992/93, 1993/94, 1994/95, 2005/06, 2006/07
• Носител на Купата на България (5 пъти): 1990/91, 1991/92, 1993/94, 2004/05, 2006/07
• Носител на Суперкупата на България (2 пъти): 2005 и 2007 г.

Индивидуални
Футболист на футболистите – 2005

По сезони

• 1987/88 – Бдин, „Б“ ПФГ – 33 мача, 7 гола
• 1988/89 – Бдин, „Б“ ПФГ – 21 мача, 0 гола
• 1989/90 – Бдин, „Б“ ПФГ – 37 мача, 11 гола
• 1990/91 – Левски, „А“ ПФГ – 28 мача, 3 гола
• 1991/92 – Левски, „А“ ПФГ – 14 мача, 0 гола
• 1992/93 – Левски, „А“ ПФГ – 29 мача, 5 гола
• 1993/94 – Левски, „А“ ПФГ – 23 мача, 15 гола
• 1994/95 – Левски, „А“ ПФГ – 29 мача, 17 гола
• 1995/96 – Мюнхен 1860, Бундеслига – 25 мача, 6 гола
• 1996/97 – Мюнхен 1860, Бундеслига – 31 мача, 9 гола
• 1997/98 – Мюнхен 1860, Бундеслига – 32 мача, 3 гола
• 1998/99 – Мюнхен 1860, Бундеслига – 23 мача, 2 гола
• 1999/00 – Мюнхен 1860, Бундеслига – 20 мача, 2 гола
• 2000/01 – Мюнхен 1860, Бундеслига – 24 мача, 3 гола
• 2001/02 – Мюнхен 1860, Бундеслига – 26 мача, 4 гола
• 2002/03 – Мюнхен 1860, Бундеслига – 26 мача, 2 гола
• 2003 (есен) – Мюнхен 1860, Бундеслига – 6 мача, 0 гола
• 2004 (пролет) – Левски, „А“ ПФГ – 11 мача, 3 гола
• 2004/05 – Левски, „А“ ПФГ – 23 мача, 10 гола
• 2005/06 – Левски, „А“ ПФГ – 22 мача, 9 гола
• 2006/07 – Левски, „А“ ПФГ – 20 мача, 4 гола
• 2007/08 – Левски, „А“ ПФГ – 22 мача, 3 гола