Раздялата между Левски и капитана Цунами беше въпрос на време. Логична и за двете страни. Бразилецът постепенно загуби мястото си сред титулярите, а с напредването на годините сигурността става все по-важна. Турската оферта му я даде – по-добри финансови условия и дългосрочен договор, който му осигурява спокойствие в следващите години. При друг сценарий още това лято той вероятно щеше да търси нов клуб.
Как капитанът излезе от титулярния състав
Причините са конкретни и ясни. Конкуренцията. Майкон и Макун се утвърдиха и постепенно изместиха Цунами. Опитът той да бъде използван в халфовата линия не проработи. Универсален – да, но не до степен да промени баланса на отбора в тази зона.
Четири години лоялност и характер
Цунами пристигна на „Герена“ преди четири години по настояване на Станимир Стоилов, заедно с Уелтон. Докато сънародникът му се превърна в офанзивна звезда, Цунами даде на Левски други, не по-малко важни качества – дисциплина, отдаденост и боен дух.
Ляв бек по паспорт, той се преквалифицира в централен защитник и рядко разочароваше. Излизаше на терена стабилен, концентриран и отговорен – точно така, както подобава на капитан.
Лидер сред бразилците и човек на треньорите
Ролята му в бразилската група в Левски беше ключова. За треньорите и ръководството това винаги е плюс – футболист, който държи съблекалнята и задава тон. Именно с такива играчи се гради стабилност.
С идването му „сините“ отново се довериха на бразилската школа – тенденция, която традиционно носи успехи. Историята показва, че Левски и бразилците често си пасват отлично.
България като втори дом
Цунами прие България и София като свои. Научи езика, прекарваше почивките си на родното море, а семейството му се вписа напълно в живота тук. Синът му буквално порасна край „Георги Аспарухов“, а Левски се превърна в специално място за цялото семейство.
Тръгна си с уважение – и ще се помни
Това, което остава след Цунами, е уважението. Той носеше екипа и капитанската лента с достойнство и си тръгна без скандали. Мястото му на „Герена“ остава отворено.
Бразилецът вече е част от онази елитна група чужденци, които оставиха следа – редом до имена като Лусио Вангер, Жоаозиньо, Зе Соарес и Уелтон. Футболисти, които спечелиха не само мачове, но и сърцата на феновете.
Наследството
Майкон и Евертон имат шанс да продължат тази линия. Те вече имаха пред себе си пример – лидер, който им показа какво означава лоялност към клуба.
Станимир Стоилов му отвори вратата към Европа, Левски му даде сцена, а Цунами върна жеста с игра от сърце. От първия до последния ден уважението между двете страни беше взаимно. И точно така трябва да се помни тази раздяла.
