Легендата, която не остарява
На днешния ден, преди точно 63 години, се ражда момчето, което превърна играта в магия. Божидар Искренов – Гиби. Или просто Гибона. Името му е синоним на радост, стил и безкрайна любов към футбола.
За феновете на „Левски“ той не беше просто играч. Беше душата на отбора. Онзи, който събуждаше стадиона с едно докосване. Артистът в синьо.
От Петрич до „Герена“
Искренов е роден на 1 август 1962 г. в Петрич, но съдбата бързо го праща в столицата, а сърцето му – директно на стадион „Георги Аспарухов“. Дебютира за „Левски“ едва 17-годишен, но още тогава става ясно – това момче е нещо специално.
Финтовете му нямат име, защото никой преди него не ги е правил. Дрибълът – луд, нестандартен, непредсказуем. Публиката го обожаваше, защото той играеше така, както всички мечтаят – с лекота, усмивка и въображение.
Златните години със синята фланелка
С „Левски“ Гибона печели всичко на родна сцена – три титли (1984, 1985, 1988), три Купи на България (1982, 1984, 1986), Купа на Съветската армия. Но най-голямата му победа е любовта на феновете.
Беше част от онзи култов състав на „сините“ през 80-те – редом до Панов, Сираков, Ивков, Спасов… Стадионът преливаше от народ, а всяко негово движение раздвижваше и трибуните.
Кой може да забрави бялото чорапче над коляното, къдравата коса и финтовете, които изпращаха защитниците на кино?
Национал и идол
Искренов носи и екипа на България – 50 пъти. Вкарва 5 гола, включително на Световното в Мексико през 1986 г., където е част от тима, стигнал до осминафиналите.
За него футболът винаги беше игра. Истинска. Без маски. Без преструвки. И точно затова хората го обичаха.
Живот след „Герена“ – сърцето остана синьо
След промените в края на 80-те играе в Швейцария, после в САЩ. Пробва се и като треньор. И макар съдбата да го отвежда на различни места, духом никога не напусна „Герена“.
Гибона винаги се връщаше – на юбилеи, мачове, срещи с фенове. И винаги носеше същата усмивка. Все така нашият Гиби.
Времето минава, легендите остават
Да, в кариерата му има и трудни моменти. Има сезон в червено. Има наказания, битки, разочарования. Но любовта – тя не изчезна. Защото Божидар Искренов беше, е и ще бъде част от историята на българския футбол. Част от сърцето на „Левски“.
Днес навършва 62. Но истинските легенди не остаряват. Те просто вдъхновяват нови поколения.
