Легендата на „сините“ говори за Крайова, новите попълнения, школата и големите моменти от миналото
Божидар Искренов вярва, че Левски разполага с качествата да стигне до Шампионската лига. Легендата на клуба и настоящ координатор в академията на „сините“ коментира актуалното състояние на отбора, европейските мачове и амбициите за нов силен сезон.
В разговор в Discord канала на Gong.bg той се върна и към някои от най-любопитните моменти в кариерата си – финала срещу ЦСКА през 1985 година, трансферите в Испания и Швейцария, както и близо трите десетилетия, прекарани в САЩ.
„Реваншът в Крайова няма да бъде лесен“
Левски спечели първия двубой срещу Университатя Крайова с 1:0, но според Искренов това не дава никаква гаранция за спокойно продължаване.
Той определи румънския тим като сериозен и добре организиран съперник, който играе разумно и може да създаде проблеми в реванша.
По думите му „сините“ са имали възможност да постигнат по-убедителен резултат в първата среща, но най-важното е да довършат започнатото и да продължат напред.
Липсата на публика ще се усеща
Левски няма да разчита на своите привърженици в Крайова, а Искренов не скри, че това е сериозен минус.
Според него феновете имат огромно значение във всеки мач, но футболистите са наясно, че подкрепата от България ще бъде силна, дори и от разстояние.
Той защити и привържениците на клуба след санкцията, наложена заради срещата с Борац в Баня Лука.
Искренов разказа, че на място не е имало сериозни инциденти, а напрежението е било провокирано от футболисти на босненския отбор. По думите му наказанието е тежко, защото поведението на българската агитка не е било толкова крайно, колкото се представя.
„Този Левски е по-силен“
Бившият национал е категоричен, че настоящият състав е направил крачка напред спрямо предишния сезон.
Той вижда основната причина в качествената селекция и в стила, който отборът изгражда последователно през последната година и половина.
Искренов отличи новите попълнения Сержиньо, Рейналдо, Кусо и Мубарик. Според него те са се вписали бързо, а разбирателството между футболистите вече се вижда ясно както в съблекалнята, така и на терена.
Особено добра оценка получи взаимодействието между Сержиньо и Акрам Бурас. Искренов смята, че двамата са намерили общ ритъм за кратко време и вече изглеждат като добре сработен тандем.
Без сравнения с отбора на Мъри
На въпрос дали сегашният Левски може да бъде сравняван с отбора на Станимир Стоилов, който стигна до групите на Шампионската лига, Искренов беше предпазлив.
Според него директна съпоставка не би била коректна, защото става дума за различни периоди, различни условия и различен футбол.
Той обаче не скри желанието си настоящият тим също да стигне до най-силния клубен турнир в Европа.
Добри думи за Вуцов и децата от школата
Божидар Искренов похвали Светослав Вуцов и го определи като много добър вратар с възможност за сериозно развитие.
Като човек, който работи в академията на Левски, той засегна и темата за младите футболисти.
По думите му в школата има момчета, които вече са наблюдавани внимателно, а част от тях имат и професионални договори. За да стигнат до първия отбор обаче, ще трябва да покажат амбиция, постоянство и пълна отдаденост.
Случайното начало с гуменки на тревата
Искренов се върна и към първите си стъпки във футбола, които започват почти случайно.
Като 12-годишен той отишъл на стадиона с приятели и попаднал на двустранна игра, в която единият отбор нямал достатъчно футболисти.
Треньорът Андрей Димитров попитал дали момчето може да играе и Искренов бил пуснат на терена. Бил с обикновени гуменки, въпреки че мачът се провеждал на трева.
След края на заниманието треньорът го поканил да започне тренировки. Така започнал пътят му към големия футбол.
Най-силният спомен – трите трофея през 1984 година
За най-голям момент с екипа на Левски Искренов посочи спечелените три трофея през 1984 година.
Той си спомня онзи състав като изключително силен и вярва, че отборът е имал потенциал да постигне още много.
Според него последвалите решения на футболните и политическите ръководители са прекъснали развитието на едно много талантливо поколение.
Истината за скандалния финал с ЦСКА
Искренов коментира подробно и финала за Купата срещу ЦСКА през 1985 година, останал в историята с напрежението на терена и тежките наказания след мача.
Той не е участвал заради контузия и е наблюдавал двубоя от резервната скамейка.
По спомените му срещата не е била по-различна от останалите дербита – с твърди единоборства, нерви и провокации. Основният момент, който е повишил напрежението, е бил голът на Георги Славков, предшестван от игра с ръка.
Искренов отхвърли твърденията, че футболистите са се били и в съблекалнята след края на срещата.
Той определи последвалите санкции като абсурдни и подчерта, че те са променили кариерите на няколко негови съотборници. Част от тях са били близо до трансфери в чужбина, но наказанията са осуетили тези възможности.
Краткият престой в Сарагоса
Искренов разказа и за необичайната история около преминаването си в Реал Сарагоса.
Първоначално клубът искал да привлече Наско Сираков, но след негова контузия се наложило да бъде намерен заместник.
Искренов приел предложението, въпреки че дъщеря му тъкмо се била родила. Още в първия си мач обаче също се контузил и двамата със Сираков се оказали едновременно в лазарета.
След като нападателят се възстановил, Искренов се върнал в България.
Защо избра Лозана пред Аустрия Виена
След паметния мач с Антверпен той продължил кариерата си в Швейцария.
По това време имал две възможности – оферта от Аустрия Виена и предложение от Лозана. В крайна сметка избрал швейцарския клуб.
Искренов си спомня престоя си там с много топлина. Въпреки разпространеното мнение, че швейцарците са дистанцирани, той бил посрещнат изключително добре и бързо се почувствал като у дома си.
Договорът бил финализиран чрез телекс, за да не се рискува сделката да пропадне при евентуално ново договаряне.
Историята с дузпата срещу Днепър
Искренов отрече и една от популярните истории от мача срещу Днепър в Кривой Рог.
Според нея той е искал да изпълни дузпата, която по-късно Емил Спасов пропуска.
По думите му човекът, който е настоявал да застане зад топката, всъщност е бил Наско Сираков. Треньорът обаче взел друго решение, а останалото вече е част от историята.
