В българския футбол има много големи имена. Има шампиони, има рекордьори, има и легенди. Но има и една по-специална категория – футболисти, които не просто печелят мачове, а карат хората да обичат играта. Божидар Искренов – Гибона е точно такъв.
Той не беше „машина за голове“, не беше и типичен тактически войник. Той беше настроение. Импровизация. Усмивка. И когато топката беше в краката му, никой не знаеше какво ще се случи – включително и защитниците срещу него.
Детето от София, което мислеше по различен начин
Божидар Искренов е роден на 1 август 1962 г. в София. Още като дете прави впечатление с техниката си – не просто бърз, а лек, пластичен, с финтове, които изглеждат естествени, сякаш са част от походката му.
Пътят му логично минава през школата на Левски. Там талантът му бързо изпъква. Треньорите виждат, че това не е играч, когото трябва да „вкарват в рамка“, а такъв, на когото трябва да дадат свобода.
Дебютът за мъжкия отбор идва, когато Гибона е още тийнейджър. И още от първите си мачове става ясно – това момче играе различен футбол.
Годините в Левски – сцена, а не просто терен
Периодът в Левски е сърцето на кариерата на Искренов. Между края на 70-те и края на 80-те той е неизменна част от един изключително силен състав.
Това са години, в които „Герена“ кипи. А Гибона е един от играчите, заради които хората идват на стадиона по-рано и си тръгват по-късно.
В първенството той записва близо 200 мача и 58 гола за Левски. Във всички турнири – 279 мача и над 60 попадения. Но числата не разказват цялата история.
По-важното е как ги прави:
- с дрибъл срещу двама
- с неочакван пас
- с финт, който оставя защитника да „търси топката“
С Левски печели три шампионски титли и няколко купи. Играе в европейските турнири, срещу силни отбори, без да губи стила си. Дори когато не вкарва, той създава хаос в противниковата защита.
Защо „Гибона“?
Прякорът не е случаен. Той идва от начина, по който Искренов се движи по терена – леко, еластично, почти акробатично. Като маймуна-гибон, която скача от клон на клон.
Това не е просто закачливо име. Това е описание на стил. На футболист, който не играе по шаблон и не се страхува да поеме риск.
Националният отбор – талант сред характери
За националния отбор на България Искренов изиграва 50 мача и отбелязва 5 гола. Може да изглеждат малко, но ролята му не е била да завършва, а да разчупва.
Той е част от състава на Световното първенство през 1986 г. в Мексико. Турнир, в който България стига до осминафиналите и показва, че може да бъде неудобен съперник.
Гибона е от онези играчи, които не винаги са първият избор на треньорите, но винаги са главоболие за противника, когато са на терена.
Излизане навън – сблъсък с друг футбол
След силните години в Левски идва моментът за чужбина. Първата спирка е Испания – Реал Сарагоса. Престоят е кратък, но важен. Там Искренов се сблъсква с различен ритъм, по-строга тактика и по-малко търпение към импровизацията.
Следват години в Швейцария – Лозана, където записва над 40 мача и 7 гола. Там стилът му пасва по-добре – по-спокойна лига, повече пространство за техничните играчи.
Завръщания и смели избори
Кариерата на Гибона не следва права линия. След чужбина той се връща в България и играе за няколко отбора:
- Ботев Пловдив
- ЦСКА София
- Шумен
- Септември София
Особено интересен е периодът в ЦСКА – рядък случай, в който любимец на синята публика облича червения екип. Искренов обаче винаги е бил футболист, който гледа на играта по-широко от клубните вражди.
Американската авантюра
В средата на 90-те Гибона поема в напълно различна посока – САЩ и индор футбол. С Вашингтон Уортхогс той изиграва 68 мача и вкарва 19 гола.
Това е различен спорт, различна атмосфера, но и там неговата техника изпъква. В затвореното пространство финтовете му са още по-ефектни, а публиката – жадна за шоу.
Какъв футболист беше всъщност?
Гибона не беше перфектен. Понякога рискуваше прекалено. Понякога изчезваше от мача. Но когато беше „в настроение“, можеше сам да промени хода на двубоя.
Той беше:
- техничен
- креативен
- непредсказуем
и най-вече – смел.
Животът след футбола и мястото в историята
След края на активната си кариера Искренов остава близо до футбола, но и извън прожекторите. Той никога не се превърна в клише. Не се опитва да бъде нещо, което не е.
Днес името му се споменава с усмивка. Защото Гибона напомня за време, в което футболът беше малко по-детски, малко по-свободен и много по-романтичен.
Финални думи
Божидар Искренов – Гибона не е просто част от историята на Левски или на българския футбол. Той е част от спомените. От онези моменти, в които топката залепва за крака, защитникът спира, а публиката става на крака още преди да се е случило нещо.
И точно заради това – той ще остане.
