Пролетта в Първа лига няма да е за хора със слаби нерви. Борбата за златните медали се очертава безмилостна, а опитът показва, че нищо не е решено предварително – особено когато Лудогорец е в ролята на догонващ.
Лудогорец знае как се наваксва
Разградчани неведнъж са доказвали, че могат да стопяват сериозни пасиви. Още в дебютния си сезон в елита през 2011/12 те изоставаха с цели 8 точки от ЦСКА пет кръга преди края. Въпреки това стигнаха до директен сблъсък за титлата в последния кръг и го спечелиха с 1:0, благодарение на попадение на Мирослав Иванов. Останалото вече е част от историята – макар и белязана от доста спорни моменти в онзи сезон.
Дежавюто от 2013 година
Само две години по-късно сценарият се повтори, този път за сметка на Левски. „Сините“ водеха до последния кръг, но не успяха да се справят със Славия на „Герена“ (1:1), което отвори пътя на Лудогорец към нов триумф.
Когато Левски беше в ролята на преследвач
Историята обаче помни и обратен пример. Преди точно 20 години Левски изоставаше със 7 точки от ЦСКА на полусезона, но през пролетта навакса разликата и вдигна титлата. Тогава „сините“ бяха тези, които гонеха.
Сега ролите са разменени
Днес ситуацията е различна. Левски не преследва – Левски е преследван. Тимът влиза в пролетта като лидер, с мишена на гърба и със съперници, които дебнат всяка грешка.
Всичко е в ръцете на „сините“
Едно е ясно – историята не дава гаранции, а само уроци. Дали Левски ще удържи натиска и ще стигне до титлата през май, зависи изцяло от него. Пролетта ще даде отговора.
