30 години по-късно – Монтана и Левски пак един срещу друг
Тридесет години след първия им официален сблъсък в Северозапада, Левски и Монтана отново излизат в мач, който връща много спомени. Настоящият сезон започна именно с категоричната победа на „сините“ с 5:0 над същия съперник – и даде старт на надеждите за битка за титлата.
Двата клуба имат дълга история от контроли, любопитни връзки и дори трансфери, оставили следа. Най-запомнящият се от близкото минало е този на Билал Бари – нападателят, който стана любимец на феновете и част от възраждането на Левски, увенчано със спечелената Sesame Купа на България през 2022 г.
„Синият“ път на Бари – от Монтана до „Герена“
След тежки контузии Бари вече е прекратил кариерата си, но признава, че не минава ден, без да се върне към спомените от двата си най-важни клуба – Монтана и Левски. Именно престоят му в Монтана го изстреля към „Герена“ през 2021 г., след като вкара ключови голове и намери увереността си в момент, когато дори не е бил сигурен дали ще продължи да играе.
Днес мароканецът работи като футболен агент, макар че първоначално мечтата му е била да стане треньор. „Животът ме прати по друг път“, казва той пред Диема спорт. „Започнах с един футболист, помогнах му, и сега това ми носи удоволствие.“
Бари твърди, че много чужденци не познават българския футбол, но веднъж попаднат ли тук, остават впечатлени – както се е случило с Акрама Бурас, който според него е влюбен в страната и е готов да остане дълго.
Връзката с Левски остава жива
След като вече осъществи първия си трансфер към Левски в ролята на агент, Бари е още по-близо до клуба. Той не пропуска мачовете, следи развитието на бившите си съотборници и вярва, че този състав може да стигне до титлата.
„Много съм щастлив, че Левски е на върха. Когато печелят, всички са щастливи, когато губят – боли. Имам много приятели там: Марин Петков, Мазир Сула, Мустафа Сангаре, Бурас. Убеден съм, че могат да станат шампиони. Имат качество, играят силно, харесвам и треньора Хулио Веласкес.“
Сравненията със Стоилов? „Това са два различни свята“
Бари е категоричен, че не бива да се сравняват отборите на Мъри Стоилов и този на Веласкес, но признава огромната роля на треньорите и в двата случая.
„При Стоилов бяхме като семейство. Той е невероятен треньор и човек. Може би тогава бяхме по-добри, но и сега виждам същата борбеност. Ако играят като едно семейство, титлата е напълно възможна. Загубата от ЦСКА не променя голямата цел.“
Монтана – мястото, което промени всичко
Бари никога не забравя откъде е тръгнал. „Отидох в Монтана след 4 месеца без футбол. Не знаех дали ще играя отново. А там всичко се обърна – започнах да вкарвам, хората ме приеха невероятно. Това ме доведе в Левски.“
Днес той продължава да поддържа контакт с хора в клуба и в града, включително със Златко Живков. „Там обичат футбола. Мачът ще е празник. Няма да е лесно за Левски – всеки дава всичко срещу тях – но вярвам, че могат да спечелят.“
Акрам Бурас – тайната сила в отбора според Бари
Като човек, който познава Бурас най-добре, Бари е сигурен, че халфът тепърва ще блесне.
„Той не е от най-разговорливите, още свиква с езика, но учи. Обича Левски, дава повече от 100 процента. Феновете ще го харесат още повече.“
Спомените, които остават за цял живот
Бари не е отбелязал десетки голове за Левски, но тези, които вкара, са сред най-запомнящите се.
„Купата на България и попадението срещу ПАОК – това никога няма да се забрави. Атмосферата беше нещо уникално. Ако Левски стане шампион, ще дойда за награждаването. И да трябва да пътувам с кола от Франция – ще бъда там.“А феновете остават завинаги в сърцето му – със скандирането, което продължава да звучи в ушите му:
„1, 2, 3… Билал Бари.“
